Жажда

25.04.2017 г., 19:02 ч.

Поезия

252 1 0

Заключена във своето несъвършенство,

безумно съвършенството жадувам!

И като скитник в пясъчна пустиня

отчаяно оазиси сънувам.

Изчерпала последното търпение,

понякога от жажда се взривявам

и стигам до най-страшно прегрешение –

аз своя Бог-създател укорявам!

Понякога със жаждата привиквам

и със съдбата си се примирявам.

Да давам малкото, което имам,

и жаждата с това да утолявам....

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.