Ти много трудно ще ме заобичаш
така, че да ти липсвам като изгрев,
в безсънните си нощи със очите
във утрото да търсиш смисъла
на моята прегръдка и целувките,
изтръпнала от страстите горещи,
със устни сякаш пиша буквите
по тялото ти – стих. Да ме усещаш.
Ти няма как такъв да ме понасяш,
реално съм различен от поет
не съм красив като душата си
от мъжки пол, с призвание – човек ...