Ти много трудно ще ме заобичаш
така, че да ти липсвам като изгрев,
в безсънните си нощи със очите
във утрото да търсиш смисъла
на моята прегръдка и целувките,
изтръпнала от страстите горещи,
със устни сякаш пиша буквите
по тялото ти – стих. Да ме усещаш.
Ти няма как такъв да ме понасяш,
реално съм различен от поет
не съм красив като душата си
от мъжки пол, с призвание – човек
във този свят порочен, полудял,
кичозното където е прекрасно,
творецът всякога е там умрял,
убит от неразбираща ужасност.
Ти даже няма да се влюбиш – 
забързана в живота си, избран,
аз както теб, ти мене ще загубиш
и в спомен ще се имаме, със блян
за синьото ни лято, за морето,
за стъпките ни, парещи по пясъка,
и сякаш хоризонти под небето
чертаят сенките ни с тъжен блясък.
Ти някога, когато си ме спомниш,
търси ме във любовния си залез,
от някъде ще чуя, че говориш,
аз пътя си към теб не ще забравя,
защото си несбъднато докосване,
защото си далечното момиче,
мъжете като мен са просяци
и толкова са жадни за обичане...

Danny Diester
24.07.2017