Колко много са жалните песни
в тази приказна, древна земя!
Жалба жаля за общоизвестни
позабравени вече неща.
Няма пейка с любов романтична -
виртуалната властвува тук.
Тази битка широко епична
безвъзвратно спечелил е Юг.
И децата ни - роби на сайта -
пак сърфират до късно в нощта.
Интернетът е тяхната майка,
а компютърът - техен баща.
Няма песен на Гюрга - гугутка,
пак в ефир е на Радо гласът.
Или аз съм балканският чукча,
или друг днес е станал светът.
Няма тука творба на Бетховен,
няма синя пиеса на Григ. -
Всяка музика шум е отровен,
всяка песен безплоден е вик.
На Вапцаров стихът ме обсеби,
страдам с Ботев под свода дълбок;
руска тройка звъни от Есенин,
с чаша вино приседнал е Блок.
Колко много певци и поети
са живяли по тези места!
И високо в небето ни светят
милиони далечни слънца.
Мои гости са жалните песни
в тази приказна, древна земя!
Вдигам тост за онези чудесни
позабравени вече неща.
© Иван Христов All rights reserved.
Върна ми толкова спомени за детството в този стих. Тогава, когато всички беше истинско и се прегръщахме наистина и се смеехме наистина и всичко беше наистина...
Радвам се, че те открих!