18.10.2009 г., 5:41 ч.

Жална песен 

  Поезия » Гражданска
737 0 10

 

Колко много са жалните песни

в тази приказна, древна земя!

Жалба жаля за общоизвестни

позабравени вече неща.

 

Няма пейка с любов романтична -

виртуалната властвува тук.

Тази битка широко епична

безвъзвратно спечелил е Юг.

 

И децата ни - роби на сайта -

пак сърфират до късно в нощта.

Интернетът е тяхната майка,

а компютърът - техен баща.

 

Няма песен на Гюрга - гугутка,

пак в ефир е на Радо гласът.

Или аз съм балканският чукча,

или друг днес е станал светът.

 

Няма тука творба на Бетховен,

няма синя пиеса на Григ.  -

Всяка музика шум е отровен,

всяка песен безплоден е вик.

 

На Вапцаров стихът ме обсеби,

страдам с Ботев под свода дълбок;

руска тройка звъни от Есенин,

с чаша вино приседнал е Блок.

 

Колко много певци и поети

са живяли по тези места!

И високо в небето ни светят

милиони далечни слънца.

 

Мои гости са жалните песни

в тази приказна, древна земя!

Вдигам тост за онези чудесни

позабравени вече неща.

 

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наздраве!
    Върна ми толкова спомени за детството в този стих. Тогава, когато всички беше истинско и се прегръщахме наистина и се смеехме наистина и всичко беше наистина...
    Радвам се, че те открих!
  • За голяма жалост " друг вече е станал светът". Много истински си представил реалността. Но дълбоко вярвам, че с таланти като теб и с тези прекрасни стихове не ще се загуби духовното у човека!
  • За стойностните неща...! Поздрави за прекрасния ритъм! Идеята е чудесна!
  • Поклон пред величието ѝм, както и пред твоя стих, с който ни припомни отново! Поздрав!
  • Ще ги пазим, Иван. И на децата си трябва да ги предадем - от нас зависи. Радвам се, когато срещна поети като теб!
  • Не децата са виновни за своето невежество, а тези които са позволили това, виновни сме и ние и учители и родители, а най голяма вина има псевдо демокрацията ни!
  • !
    Бъди!
  • Без стойности живеем,отдадени на разруха...

    Преди известно време случайно чух разговор на три 14-15 годишни младежи,които не правиха разлика между Хаджи Димитър и Настрадин Ходжа.За тях тези герои бяха едно и също...
  • Прекрасно си го изразил наборе, Нашето време беше по хубаво и романтично, но и ние бяхме други, млади и емоционални.Това беше нашето време! Сега времето е на младите и техните интереси са други.
    Вълнуват ги и им харесват други неща. Спомни си че когато бяхме млади и ние не бяхме по вкуса на нашите баби и дядовци,нали помниш!
    А на компютъра щом и ние сядаме, значи че е все пак нещо хубаво и полезно. Беше ми мило и приятно да прочета твоето стихотворение.
    ПОЗДРАВИ!
  • колко истина...
    Поздравления!
Предложения
: ??:??