Jul 28, 2015, 9:04 AM
Жега
Въздухът жужи от жега,
небето сякаш се топи.
Жълтурко от небето гледа
водата как да изпари...
Тревите вехнат, а гората
е скрила живи същества.
Напукана от скръб земята,
пръстта превръща във скала.
Листо не трепка. Няма вятър.
Цветята нямат аромат...
Залива ни горещината.
Светът е сякаш прокълнат.
Под огненото наметало,
животът е като в капан.
Ех, от кога не е валяло...
Дъждът зад хълма ли е спрян?
Кой да иде да погледне?
Жегата не се търпи.
Надяваме се до последно,
че скоро може да вали.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Стана ми още по- жегаво, усмихна ме!
Хареса ми! -
Прекрасно и изключително образно - наистина не се диша от тази жега, и този задух..., излизаамммм...!!!
"Под огненото наметало,
животът е като в капан.
Ех, от кога не е валяло...
Дъждът зад хълма ли е спрян?" -
Лято е Вал!
Ти добре си описал жегата
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Цветята нямат аромат...
Залива ни горещината.
Светът е сякаш прокълнат."
Чудесен отпечатък на задушаващата ни жега!
Голям майстор си на пейзажа, Вали,щом в тази тежка мараня създаваш такова чудесно произведение на изкуството!
Поздравление и ведър ден!