valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
28.07.2015 г., 9:04 ч.

Жега 

  Поезия
342 0 4

Въздухът жужи от жега,

небето сякаш се топи.

Жълтурко от небето гледа

водата как да изпари...

 

Тревите вехнат, а гората

е скрила живи същества.

Напукана от скръб земята,

пръстта превръща във скала.

 

Листо не трепка. Няма вятър.

Цветята нямат аромат...

Залива ни горещината.

Светът е сякаш прокълнат.

 

Под огненото наметало,

животът е като в капан.

Ех, от кога не е валяло...

Дъждът зад хълма ли е спрян?


Кой да иде да погледне?

Жегата не се търпи.

Надяваме се до последно,

че скоро може да вали.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Листо не трепва. Няма вятър.
    Цветята нямат аромат...
    Залива ни горещината.
    Светът е сякаш прокълнат."
    Чудесен отпечатък на задушаващата ни жега!
    Голям майстор си на пейзажа, Вали,щом в тази тежка мараня създаваш такова чудесно произведение на изкуството!
    Поздравление и ведър ден!
  • Стана ми още по- жегаво, усмихна ме!
    Хареса ми!
  • Прекрасно и изключително образно - наистина не се диша от тази жега, и този задух..., излизаамммм...!!!
    "Под огненото наметало,
    животът е като в капан.
    Ех, от кога не е валяло...
    Дъждът зад хълма ли е спрян?"
  • Лято е Вал!
    Ти добре си описал жегата
    Поздрав!
Предложения
: ??:??