Желана и далечна

Apr 19, 2013, 1:05 PM 2013-06-12T12:43:15+03:00

Poetry » Love

1337 0 3

Желаех те безумно, истински греховно,

обичах те без всякакъв предел,

написах ти го с думи смели много,

сърцето си поднесох ти във плен.

Виках те в сънят си - ти не отговори.

Далеч, в покоя, помръкнала стоиш.

Застинала във хилядите си неволи

оставена на вихъра в съдбата да струиш.

Нима не чувстваш ударите на прибоя?

Сълзите ли ти пречат да виждаш надалеч?

Нима умът ти иска в миналото твое

страхът да лее своята победна реч?

Или изпитваш болка от бездушните невери,

които връщат те в реалността на дните ти

и приказката твоя, разказана ти от героя

с тишината в дълбините на водите се покри.

Остани, помръкнало лице на обичта ми,

на волята, негласен господар стани.

Покрий с безумие душата, любовта ми,

сърцето в утринното слънце остави.

Please sign in with your account so you can comment and vote.