Очите ни се срещат
обезумели.
Избухва, като пламък
топлината.
Горещата лава на плътта ни
се стича и пулсира,
в крайчетата на пръстите.
Желанията ни се сблъскват
в пространството
и като кълбовидна мълния
прорязват телата.
Танцът е безумен!
Но не е виновна голотата.
Телата ни са, като птици,
отдавна забравили за
връзката ни със земята!
© Миночка Митева All rights reserved.
Ангелина, благодаря за хубавия коментар и поставянето на стихчето в любими.