Далече от пещери със богатства
и всякакви хорски съблазни,
как искам Господи, да избягам,
без никой и нищо да ме подразни.
Сам да си стана – и баща и майка.
Сам да прескоча въжето,
когато усетя, че Зората подпали
с кибритена клечка тепето…
Всички дървета да ми станат близки,
нещо като приятели или роднини,
с които надълго да си говорим
за портокали и мандарини… ...