На границата, там където,
сънят посреща утринна мъгла,
усмихнатото утро е заето
да шие ден със мъничка игла...
Да вдява (може би!) мечтите
и вместо с тъничък конец,
тъй да бродира, точно във косите,
вълшебно-приказен венец!
Венец от утринни надежди,
желания, любов и много смях,
а аз във него плахо се оглеждам...
(Представих си, а после го видях!) ...