ДетелинаСтефанова
37 results
Понякога съм жаден пясък,
мечтая си за сноп лъчи.
В косите си, виж нося блясък!
Не казвай нищо! Замълчи!
Понякога във утрин млечна ...
мечтая си за сноп лъчи.
В косите си, виж нося блясък!
Не казвай нищо! Замълчи!
Понякога във утрин млечна ...
27
На границата, там където,
сънят посреща утринна мъгла,
усмихнатото утро е заето
да шие ден със мъничка игла...
Да вдява (може би!) мечтите ...
сънят посреща утринна мъгла,
усмихнатото утро е заето
да шие ден със мъничка игла...
Да вдява (може би!) мечтите ...
59
1
3
Прекрасно зная как гори небето,
когато залезът съблича своя свян.
Не ми разказвай, вярвам, че което
видяла съм, живот е преживян!
Не ме моли с очите си да видя ...
когато залезът съблича своя свян.
Не ми разказвай, вярвам, че което
видяла съм, живот е преживян!
Не ме моли с очите си да видя ...
45
1
2
Иде време да бием камбани,
да оставим по пътя следа.
Много хора, до днес неразбрани,
пак допускат в сърцето леда.
А животът им- тъмно мастило, ...
да оставим по пътя следа.
Много хора, до днес неразбрани,
пак допускат в сърцето леда.
А животът им- тъмно мастило, ...
89
1
2
Не се страхувам, ходя на дуел.
Със кринолинената рокля даже!
Върви по пътя, който си поел.
Не искам нищо, нищо да ми кажеш...
От думите ти ризница плета, ...
Със кринолинената рокля даже!
Върви по пътя, който си поел.
Не искам нищо, нищо да ми кажеш...
От думите ти ризница плета, ...
149
6
Тиха гара, задрямали влакове.
От небето вали белота.
Сред багажи и чанти и сакове,
някой спира да види това.
Някой знае, че влак е животът му, ...
От небето вали белота.
Сред багажи и чанти и сакове,
някой спира да види това.
Някой знае, че влак е животът му, ...
102
1
Той лекувал!
Даже без думи?!
Притежавал
любящо сърце?
Бавно бродил ...
Даже без думи?!
Притежавал
любящо сърце?
Бавно бродил ...
65
Буря вилнее в замръзнали клони!
Брезата тревожно извива снага.
Връхлитат въпроси, куп... Милиони!
Дървото въздиша- дълбок е снега!
Бавно отпуска клони приведени, ...
Брезата тревожно извива снага.
Връхлитат въпроси, куп... Милиони!
Дървото въздиша- дълбок е снега!
Бавно отпуска клони приведени, ...
94
1
1
Бесилото е вече построено!
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...
120
Сега прости! Обичай свободата!
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...
127
1
1
След краткото очакване се мръква.
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни ...
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни ...
111
2
2
Прозорецът сияе в златен залез,
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена, ...
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена, ...
94
1
Съблича се тайно залезът в здрача,
бавно изгрява звездата отвън.
Хайде, кажи ми сега, познавачо,
дали е реалност или пък сън?
В снежните улици тихо закрачи ...
бавно изгрява звездата отвън.
Хайде, кажи ми сега, познавачо,
дали е реалност или пък сън?
В снежните улици тихо закрачи ...
360
9
12
Бели снежинки, кошер пчели,
пухкави клони, прически...
Свършиха всички мокри мъгли,
крием се в шалове днеска.
Коледа иде по целият свят! ...
пухкави клони, прически...
Свършиха всички мокри мъгли,
крием се в шалове днеска.
Коледа иде по целият свят! ...
211
2
1
Опустява бавно твоя хоризонт
и птиците отдавна отлетяха.
Ти казваш, че е мрачния сезон,
а песните ти някак оглушаха.
Беше жарко огънче в нощта, ...
и птиците отдавна отлетяха.
Ти казваш, че е мрачния сезон,
а песните ти някак оглушаха.
Беше жарко огънче в нощта, ...
191
1
2
От тягостно очакване замлъкват
надвесените тази нощ звезди.
Проблясват кратко, тихо се промъкват,
над тъмни клони, листи на брези.
Разкошен шлейф нощта сега намята, ...
надвесените тази нощ звезди.
Проблясват кратко, тихо се промъкват,
над тъмни клони, листи на брези.
Разкошен шлейф нощта сега намята, ...
182
1
1
Светът приключи с този ден,
поседна плах и уморен...
Как вярата едва угасна?!
Дали все още се вълнува?
Нима отново нея чувам? ...
поседна плах и уморен...
Как вярата едва угасна?!
Дали все още се вълнува?
Нима отново нея чувам? ...
139
1
1
Къкрят билките във чайника,
навяват спомени, мечти.
Вятърът отвън, омайника,
забавя стъпки и слухти.
Промушва се, но пред стъклата, ...
навяват спомени, мечти.
Вятърът отвън, омайника,
забавя стъпки и слухти.
Промушва се, но пред стъклата, ...
140
Душата ми е сита, а отвъд,
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...
119
1
Октомври си тръгна тихо, без нищо,
замина далече по пътя напред.
Нивите пусти сега са летище,
остана за вятъра джобен билет.
Рисува простора смело ноември, ...
замина далече по пътя напред.
Нивите пусти сега са летище,
остана за вятъра джобен билет.
Рисува простора смело ноември, ...
153
4
Заспиват ниви, спомени предишни,
сънуват своето си тежко злато!
Останаха ли дирите излишни?
Как раждаше земята ни богато?!
Нали се пълнеха докрай хамбари, ...
сънуват своето си тежко злато!
Останаха ли дирите излишни?
Как раждаше земята ни богато?!
Нали се пълнеха докрай хамбари, ...
168
4
4
Умът е неспокоен и брои
решения продажни и проклети.
За Добруджа! За Нея ме боли!
Удобните безумия са взети!
Продадена е част... И светлина! ...
решения продажни и проклети.
За Добруджа! За Нея ме боли!
Удобните безумия са взети!
Продадена е част... И светлина! ...
143
2
3
Тя ми каза: Всички влакове
спират някъде с причина.
Не искай да съм във очакване,
нали отдавна си заминах?
А то си беше любопитство! ...
спират някъде с причина.
Не искай да съм във очакване,
нали отдавна си заминах?
А то си беше любопитство! ...
138
1
2
Рисува вятър тънки вежди
и гони тръни из полята.
Мъгли плетат от свойте прежди,
дъждът се сипе над къщята.
Нима продъни се небето? ...
и гони тръни из полята.
Мъгли плетат от свойте прежди,
дъждът се сипе над къщята.
Нима продъни се небето? ...
171
2
4
Потули слънцето очите...
Да! Скри се там, зад два баира!
Видя ли някой от лъчите?
Нощта на пръсти ли се спира?
Премина в звездната алея! ...
Да! Скри се там, зад два баира!
Видя ли някой от лъчите?
Нощта на пръсти ли се спира?
Премина в звездната алея! ...
177
1
По улиците ветрове танцуват,
поканили на валс цял куп листа.
Въртят се силно, ала се преструват,
че друг оставя стъпки по пръстта.
От шеметният танц звезди немеят, ...
поканили на валс цял куп листа.
Въртят се силно, ала се преструват,
че друг оставя стъпки по пръстта.
От шеметният танц звезди немеят, ...
371
1
По жарава вървим ден след ден, като вричане.
Без посоки кръжим, плачем, мразим,обичаме.
Следва пуст кръстопът - после вече ни няма...
Иде стар кръговрат: след душата - камбана!
Със сърцата вървим - крачим, падаме, ставаме. ...
Без посоки кръжим, плачем, мразим,обичаме.
Следва пуст кръстопът - после вече ни няма...
Иде стар кръговрат: след душата - камбана!
Със сърцата вървим - крачим, падаме, ставаме. ...
153
1
Нежна целувка и топло дихание,
полет на птица, море, тишина.
Сърцето рисува докрай очертания-
нежна и плаха, добра светлина.
Когато обичаме тихо мечтаем, ...
полет на птица, море, тишина.
Сърцето рисува докрай очертания-
нежна и плаха, добра светлина.
Когато обичаме тихо мечтаем, ...
164
3
Петък е, кротко настъпва часа,
в който посяда човекът на прага,
тихо се вслушва и сякаш гласа
с обич рисува и вяра предлага.
Бавно търкулват се грижи и гняв ...
в който посяда човекът на прага,
тихо се вслушва и сякаш гласа
с обич рисува и вяра предлага.
Бавно търкулват се грижи и гняв ...
164
2
3
Потанцувай с мен, мила есен!
Да танцувам с теб искам само.
Ти да бъдеш вълшебната песен,
аз да шепна на твоето рамо!
Потанцувай с мене на воля! ...
Да танцувам с теб искам само.
Ти да бъдеш вълшебната песен,
аз да шепна на твоето рамо!
Потанцувай с мене на воля! ...
325
2
2
Прегърни ме, мой ветре,
единствен и мой!
Прегърни ме по пътя за двама!
Ако аз съм вълната, ти бъди ми прибой,
да намерим днес пътя до храма. ...
единствен и мой!
Прегърни ме по пътя за двама!
Ако аз съм вълната, ти бъди ми прибой,
да намерим днес пътя до храма. ...
203
1
Жълтеят днес под слънцето листата,
Художник някакъв е минал тук!
Премени ярки кипрят дървесата.
Уж същ света, а вече странно друг!
Разпъват пак пердета и мъглите. ...
Художник някакъв е минал тук!
Премени ярки кипрят дървесата.
Уж същ света, а вече странно друг!
Разпъват пак пердета и мъглите. ...
314
3
6
Как те искам за себе си, истино!
Без фанфари и тежки сълзѝ,
сред огньовете буйни пречистена
и без сянка, която пълзи!
Как те искам за мое светилниче ...
Без фанфари и тежки сълзѝ,
сред огньовете буйни пречистена
и без сянка, която пълзи!
Как те искам за мое светилниче ...
191
1
3
Затвори си очите, момиче!
Тихо чакай! Нощта ще е синя.
Ах, недей за звезди да надничаш.
Просто чакай! И аз ще намина...
И пътека до теб ще направя, ...
Тихо чакай! Нощта ще е синя.
Ах, недей за звезди да надничаш.
Просто чакай! И аз ще намина...
И пътека до теб ще направя, ...
283
5
5
Когато все пак мислите заспят
забравям, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника броят
все миговете вечности.Тогава...
Тогава съм притихнала стреха, ...
забравям, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника броят
все миговете вечности.Тогава...
Тогава съм притихнала стреха, ...
323
8
6
След грохота настана тишината-
огромна,
тежка
и оловносива.
Страхът се спря, ей там, в далечината, ...
огромна,
тежка
и оловносива.
Страхът се спря, ей там, в далечината, ...
255
3
4
Облаци протягат се с усмивка,
небето носи в шепи есента.
Просторът е изпъстрен, а обвивка
оставя златни дири по дланта.
Чадърите запяват свойта песен ...
небето носи в шепи есента.
Просторът е изпъстрен, а обвивка
оставя златни дири по дланта.
Чадърите запяват свойта песен ...
369
7
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
