Той имаше крехка мечта отначало.
Запретна ръкави и каза си ,,Старт!’’.
В очите му блесна, величествен, Арнолд,
в сърцето му пламна огромен пожар.
Той имаше крехка мечта отначало,
която крепеше се в дъмбел и пот.
Реши да се бори, изпълни се с вяра,
започна да води железен живот.
Когато звездите изгряваха нощем,
когато пристигаше бавно деня,
повтаряше в своята стая ,,Ще мога!’’,
готов да убие за тази мечта.
Разкъса се бавно на малки парчета.
Остави сърцето, душата, сълзи.
Политна в света на мечтата далечна.
И после се върна със вик ,,Победих!’’.
Навярно мечтите са нещо Велико!
Навярно мечтите изграждат Човек!
И после поемаш по пътя – различен,
и после мечтите дотичват зад теб!
© Димитър Драганов All rights reserved.