13 ago 2017, 2:25

Железен живот 

  Poesía » Civil
356 0 7

Той имаше крехка мечта отначало.
Запретна ръкави и каза си ,,Старт!’’.
В очите му блесна, величествен, Арнолд,
в сърцето му пламна огромен пожар. 

Той имаше крехка мечта отначало,
която крепеше се в дъмбел и пот.
Реши да се бори, изпълни се с вяра,
започна да води железен живот.

Когато звездите изгряваха нощем,
когато пристигаше бавно деня,
повтаряше в своята стая ,,Ще мога!’’,
готов да убие за тази мечта.

Разкъса се бавно на малки парчета.
Остави сърцето, душата, сълзи.
Политна в света на мечтата далечна.
И после се върна със вик ,,Победих!’’. 

Навярно мечтите са нещо Велико! 
Навярно мечтите изграждат Човек!
И после поемаш по пътя – различен,
и после мечтите дотичват зад теб!

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Посветено на мой приятел, заклет фен на фитнеса.

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??