Железен нека да остане края

Dec 2, 2008, 11:13 PM

Железен нека да остане края

Poetry

592 0 2

Разкъсано в мен се взираш,
в процепa на едно сегашно време,
с думи като ласки ме допираш,
прости, че отивам си от тебе...

Не беше обич, че да те обичам,
не бе и нежност, че да те желая...
Не мога даже с мисъл да се вричам
и за грешките очите си да кая...

Недей ме гледа толкова сломено,
героите не могат да са победени,
не ме мисли, всичко е простено,
героите винаги остават си железни...

И ти железен станал си, аз те зная,
зная, Бог ми е свидетел,
след години едва ли бих могла да те позная,
че била съм твоя покровител и утеха...

Била съм и това го зная,
зная и че тая улица е глуха,
железен нека да остане края,
не се обръщай - на ъгъла е първата пролука.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

The_gold_f (Веселина Костадинова)

2008-12-03T09:48:46+02:00

И на мен ми хареса стихът! Поздрав!
natalia (Наталия Божилова)

2008-12-02T23:48:54+02:00

железен, нека да е.......... поздрав