Така вървя отдавна по земята –
полу–дете, полу–жена.
С коси от обич побелели,
с изтръпнали от страх ръце.
А тежък кръстопът душата ми разсича
и всяка част от него вика мойте дни.
Къде се крият женските ми песни,
къде сълзите са, които си спестих?
Вървя и търся мислите неясни,
най-тайните, най-плахите мечти.
Но в мен крещи през будните ми нощи
най-тъмното, най-странното ми Аз.
Сърцето ми се моли да го срещне –
дали е радост или самота?!
© Елена Бързева All rights reserved.