Жена

23.12.2005 г., 14:50 ч.

Поезия

4.5 / 2

729 0 0

Така вървя отдавна по земята –
полу–дете, полу–жена.
С коси от обич побелели,
с изтръпнали от страх ръце.
А тежък кръстопът душата ми разсича
и всяка част от него вика мойте дни.
Къде се крият женските ми песни,
къде сълзите са, които си спестих?
Вървя и търся мислите неясни,
най-тайните, най-плахите мечти.
Но в мен крещи през будните ми нощи
най-тъмното, най-странното ми Аз. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Отвъд карамела на залеза
Пропадане

Пореден ров. Пропадане и плач. Измамена илюзия за щастие. Животът - присмехулен, стар палач, пак зъб...
Старата улична лампа

От години, все там си стоеше, на завоя, до старият мост — но не светеше, просто стърчеше, като някой...
Carpe diem

Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....

Още произведения »