Feb 20, 2016, 9:08 AM

жена 

  Poetry » Other
354 0 0

Ти стоиш на горската пътека-
една малка удивена кукла
облечена в синьо
като небето над нас,
една безгрижна принцеса
в меки ботушки обута
и си готова така да обходиш света...

Жълт прашец поръсват
ресите на храста
върху косите ти-
златна прежда.
Ти в ръцете си носиш
син букет минзухари
и се усмихваш щастливо
като дете...

А аз омагьосан гледам
как се превръщаш в ласкава фея,
дошла тук от някоя приказка,
видение странно,
излязло от лилавия пламък 
на минзухарите,
за да ми каже една тайна
и да изгасне със залеза...

 

© Юлия Шопова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??