20.02.2016 г., 9:08 ч.

жена 

  Поезия » Друга
352 0 0

Ти стоиш на горската пътека-
една малка удивена кукла
облечена в синьо
като небето над нас,
една безгрижна принцеса
в меки ботушки обута
и си готова така да обходиш света...

Жълт прашец поръсват
ресите на храста
върху косите ти-
златна прежда.
Ти в ръцете си носиш
син букет минзухари
и се усмихваш щастливо
като дете...

А аз омагьосан гледам
как се превръщаш в ласкава фея,
дошла тук от някоя приказка,
видение странно,
излязло от лилавия пламък 
на минзухарите,
за да ми каже една тайна
и да изгасне със залеза...

 

© Юлия Шопова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??