ЖЕНА БЕЗ АДРЕС

... из панелните усои – някъде във „Младост – 3”,

step by step в следите твои, помня, тръгнах призори,

мислех си – дано те зърна край метрото „Бизнес парк”,

стъпках фаса си – посърнал, с подпетения си кларк,

сетне минах през Обеля, Люлин – и в Студентски град

някой почна да ме стреля! – както бях умрял от глад,

питах няколко бакшиша, спрях дори един патрул –

бяха в ледената киша – всички! – ни видял, ни чул,

във варела палнах огън, стоплих нос и колене!–

събота, дошла от Бога! – ден за манджа и пране,

твоят мъж седи на маса, пие водка с таратор,

ти за него си тераса с дъх на „Savex” и „Lenor”! –

откъм Витоша небето смъкна нови тарги сняг,

сетне – на кьошето пето, стихче ти написах пак,

може би ще ти хареса, стана истинско бижу! –

тъй не ти разбрах адреса, да ти кажа: – I love you.