ЖЕНА БЕЗ АДРЕС
... из панелните усои – някъде във „Младост – 3”,
step by step в следите твои, помня, тръгнах призори,
мислех си – дано те зърна край метрото „Бизнес парк”,
стъпках фаса си – посърнал, с подпетения си кларк,
сетне минах през Обеля, Люлин – и в Студентски град
някой почна да ме стреля! – както бях умрял от глад,
питах няколко бакшиша, спрях дори един патрул –
бяха в ледената киша – всички! – ни видял, ни чул,
във варела палнах огън, стоплих нос и колене!–
събота, дошла от Бога! – ден за манджа и пране,
твоят мъж седи на маса, пие водка с таратор,
ти за него си тераса с дъх на „Savex” и „Lenor”! –
откъм Витоша небето смъкна нови тарги сняг,
сетне – на кьошето пето, стихче ти написах пак,
може би ще ти хареса, стана истинско бижу! –
тъй не ти разбрах адреса, да ти кажа: – I love you.
© Валери Станков Всички права запазени