Във миг на най-внезапна повиквателна,
от Господ за живот на оня свят,
със яд ще се разплача обезателно,
тъй истинска любов не изживял.
Макар да съм усещал твойте устни,
и влагата на нежната ти страст,
запълвах всяка липса със изкуство,
но нямаш заменима благодат!
И как да си отида без ръцете ти
до сетния ми дъх да ме прегръщат,
веднъж със гръд погалила сърцето ми,
аз пак ще искам там да се завръщам... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up