Във миг на най-внезапна повиквателна,
от Господ за живот на оня свят,
със яд ще се разплача обезателно,
тъй истинска любов не изживял.
Макар да съм усещал твойте устни,
и влагата на нежната ти страст,
запълвах всяка липса със изкуство,
но нямаш заменима благодат!
И как да си отида без ръцете ти
до сетния ми дъх да ме прегръщат,
веднъж със гръд погалила сърцето ми,
аз пак ще искам там да се завръщам... ...