Sep 10, 2022, 7:12 PM

Жена се чака, като дъжд 

  Poetry » Love
729 3 2
Дъжда се е загубил. Вероятно...
Незнайно накъде се изпарѝ.
От слънцето горя до безвъзвратно,
тъй както ме изпепелявяш ти.
Бленувам го задъхано и жадно.
Като тебе го усещам, но... почти.
В душата ми е вечно водопадно.
(Понеже от очите ми вали.)
Нощта е облекчение. Блажено.
Денят е лепкав, сякаш дланите на мъж,
прегърнал я наум и за последно,
разбрал - Жена ли е, я чакаш, като дъжд... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??