Дъжда се е загубил. Вероятно...
Незнайно накъде се изпарѝ.
От слънцето горя до безвъзвратно,
тъй както ме изпепелявяш ти.
Бленувам го задъхано и жадно.
Като тебе го усещам, но... почти.
В душата ми е вечно водопадно.
(Понеже от очите ми вали.)
Нощта е облекчение. Блажено.
Денят е лепкав, сякаш дланите на мъж,
прегърнал я наум и за последно,
разбрал - Жена ли е, я чакаш, като дъжд... ...