От градината на твоите мечти откъсна ме. Едва не ме уби!В ръцете ти израствах и цъфтях,превръщах се в жена и то за грях! Сега, когато вече те обикнах, отиваш си! Оставяш ме сама!Остави недопита чашата със вино.Изпуши и последната лула................ И пак в мечтите твои се завръщаш.(Градината е все една и съща)!И друго цвете искаш да откъснеш,в жена за грях отново да превърнеш!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up