От градината на твоите мечти откъсна ме. Едва не ме уби!В ръцете ти израствах и цъфтях,превръщах се в жена и то за грях! Сега, когато вече те обикнах, отиваш си! Оставяш ме сама!Остави недопита чашата със вино.Изпуши и последната лула................ И пак в мечтите твои се завръщаш.(Градината е все една и съща)!И друго цвете искаш да откъснеш,в жена за грях отново да превърнеш!