Mar 2, 2018, 12:53 AM  

Жената, която целуваше котките 

  Poetry » Phylosophy
581 7 17
Квартал – заприличал отдавна на гето –
опоскано и изтърбушено,
бе скътал в най-кривия край под небето
самотна къщурка олющена.
Стопанката – стара, без никакви близки,
със Бога говореше често.
Петнадесет мърляви котета – рижи,
я следваха зиме и лете.
Те бяха щастливи да бъдат край нея
и нощем да мъркат в леглото ѝ,
и тя да ги храни, а те да я греят,
и тъй да минава животът им. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??