2.03.2018 г., 0:53 ч.  

Жената, която целуваше котките 

  Поезия » Философска
580 7 17
Квартал – заприличал отдавна на гето –
опоскано и изтърбушено,
бе скътал в най-кривия край под небето
самотна къщурка олющена.
Стопанката – стара, без никакви близки,
със Бога говореше често.
Петнадесет мърляви котета – рижи,
я следваха зиме и лете.
Те бяха щастливи да бъдат край нея
и нощем да мъркат в леглото ѝ,
и тя да ги храни, а те да я греят,
и тъй да минава животът им. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??