Ела – несвястна те ща! –
тиха, бясна – роса и стихия в степта,
да ти пия тревите – да си диви пелини
на моите жадни уста –
къбовидните мълнии в мен да търкаляш на бъчви,
да те пълня с авлиги –
да се спущам по твоите тръгнали хълмове,
моя сетна Жена! –
мое лумнало огънче в снопче есенни съчки,
изпламти ме на дъх,
изнеси ме на своите перести облаци –
от щастливия връх ...