Душата си днес чувствам
като зелен пролетен дъх.
Лети към светли простори,
носена от свежия полъх.
Сърцето обича на воля
всеки миг, всеки твой жест.
Усещам те всяка минута,
любовта е житейски тест.
Мога ли с тебе да дишам,
да прегърна с плам небето,
да открия в очите ти рай,
да си посветя сърцето?
Мога ли за теб да живея,
да те галя като лек бриз,
да те направя щастлива
и да бъда твоят каприз?
Мога ли да паля луната,
когато е тъмна нощта,
да ти шепна думи на обич
и никога да не си сама?
Ако мога всичко това,
знам, че вечно моя ще си.
Ти, цвете на една съдба,
жената с пролетни очи.
© Васил Георгиев All rights reserved.