27 feb 2008, 11:24

Жената с пролетни очи 

  Poesía » De amor
873 0 11

Душата си днес чувствам
като зелен пролетен дъх.
Лети към светли простори,
носена от свежия полъх.


Сърцето обича на воля
всеки миг, всеки твой жест.
Усещам те всяка минута,
любовта е житейски тест.


Мога ли с тебе да дишам,
да прегърна с плам небето,
да открия в очите ти рай,
да си посветя сърцето?


Мога ли за теб да живея,
да те галя като лек бриз,
да те направя щастлива
и да бъда твоят каприз?


Мога ли да паля луната,
когато е тъмна нощта,
да ти шепна думи на обич
и никога да не си сама?


Ако мога всичко това,
знам, че вечно моя ще си.
Ти, цвете на една съдба,
жената с пролетни очи.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??