Когато ги погледна ме оставят без думи и не мога нищо да направя,
защото нещо ми говорят, но аз не мога да ги разбера....
Едни очи обичам само, макар, че много силно те ме нараняват
и колкото и пъти аз да се опитвам, няма как да ги забравя....
Едни очи ме карат да не спя и са причината за мъжките ми сълзи,
а аз може би се влюбих, но не мога все още да го проумея....
Едно име на една жена, денонощно в моите мисли се върти,
но не мога да и кажа, защото много я обичам и не искам да я губя!
Не мога с тази мъка да живея, сърцето ми е празно, а душата плаче....
и всяка вечер аз се моля и мечтая някой ден да спре да ме боли....
Една жена преобърна моя свят и аз я нарекох "моето момиче",
но искам да ми отговори "Защо така ме нараняват женските кафяви очи?"