Когато ги погледна ме оставят без думи и не мога нищо да направя,
защото нещо ми говорят, но аз не мога да ги разбера....
Едни очи обичам само, макар, че много силно те ме нараняват
и колкото и пъти аз да се опитвам, няма как да ги забравя....
Едни очи ме карат да не спя и са причината за мъжките ми сълзи,
а аз може би се влюбих, но не мога все още да го проумея....
Едно име на една жена, денонощно в моите мисли се върти,
но не мога да и кажа, защото много я обичам и не искам да я губя!
Не мога с тази мъка да живея, сърцето ми е празно, а душата плаче....
и всяка вечер аз се моля и мечтая някой ден да спре да ме боли....
Една жена преобърна моя свят и аз я нарекох "моето момиче",
но искам да ми отговори "Защо така ме нараняват женските кафяви очи?"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация