Запомних те с къщи, от топлото слънце огрени,
и с вятъра, който, оставен на себе си сам,
сновеше, разгърден и див, между тебе и мене
и молеше част от възторга си жив да му дам.
Запомних те с утрото, тихо надничащо в двора,
поръсило с капки роса калдъръма сребрист.
И с въздуха, хладен и свеж, и издигащ нагоре
във танц живописен последния есенен лист.
Запомних те с острия дъх на златисти поляни,
с гласа на поточе и радостен кучешки лай.
И тази картина до края във мен ще остане -
целунат от слънцето, мъничък, приказен рай.