adiveil (Нина)
16 1078
6 авг. 2009 г., 14:25

Жеравна 

  Поэзия
1945 0 20

Запомних те с къщи, от топлото слънце огрени,

и с вятъра, който, оставен на себе си сам,

сновеше, разгърден и див, между тебе и мене

и молеше част от възторга си жив да му дам.

 

Запомних те с утрото, тихо надничащо в двора,

поръсило с капки роса калдъръма сребрист.

И с въздуха, хладен и свеж, и издигащ нагоре

във танц живописен последния есенен лист.

 

Запомних те с острия дъх на златисти поляни,

с гласа на поточе и радостен кучешки лай.

И тази картина до края във мен ще остане -

целунат от слънцето, мъничък, приказен рай.

© Нина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??