"Когато те напусне,
любовта оставя
след себе си дълбоки следи
по които отново ти се иска да тръгнеш,
но не можеш, защото вече няма кой да те води."
Попадна в капан, от който
не искаш да бъдеш спасявана.
Този капан е желан, там искаш
да бъдеш оставена.
Надълбоко пропаднала,
ти слушаш само сърцето си.
Безмълвна си ти, но с усмивка,
украсяваш лицето си.
Очите ти греят, със светлина
пробиват си път в тъмнината.
За тях няма мъгла, те виждат
само в позлата.
Това време обаче премина
и със щастието ти се размина.
Жертва на любовта вече си ти,
тя тресна портата на твоите мечти.
Показвайки ти смисълът на самотата,
недостъпна за теб стана вратата.
А тя порталът е към любовта забранена,
мислите дърпат те към нея, а душата ти е раздвоена.
Късен час е, ръка протягаш
ти в пространството,
но няма кой да я поеме.
От капана ти свободна си
и мъката ще те превземе.
Сълзите още стичат се,
но търсиш смисъл нов.
Дали отново жертва ти ще
станеш на мъничко любов.
А часовете си минават
и дните си текат.
Няма време ти да страдаш,
в живота имаш път.
Горчив е този опит,
горчив е и боли.
Но знай, недей обгръща
живота си с бодли.
Но когато любовта си пак отиде,
оставя ни следи. В дълбоки стъпки
тя се крие, а ти ги пълниш със сълзи.
По тях отново ти да тръгнеш, желанието
напира в теб, но там, когато се обърнеш,
ти гориш, а той е лед.
Ти сама на кръстопът си, жертва си на любовта,
Но чувстваш ли дълга си?
Не се обричай ти на самота!
03.07.2005 г.
© Гергана К. All rights reserved.