"Когато те напусне,

любовта оставя

след себе си дълбоки следи

по които отново ти се иска да тръгнеш,

но не можеш, защото вече няма кой да те води."

Попадна в капан, от който

не искаш да бъдеш спасявана.

Този капан е желан, там искаш

да бъдеш оставена.

Надълбоко пропаднала,

ти слушаш само сърцето си.

Безмълвна си ти, но с усмивка,

украсяваш лицето си.

Очите ти греят, със светлина

пробиват си път в тъмнината.

За тях няма мъгла, те виждат

само в позлата.

Това време обаче премина

и със щастието ти се размина.

Жертва на любовта вече си ти,

тя тресна портата на твоите мечти.

Показвайки ти смисълът на самотата,

недостъпна за теб стана вратата.

А тя порталът е към любовта забранена,

мислите дърпат те към нея, а душата ти е раздвоена.

Късен час е, ръка протягаш

ти в пространството,

но няма кой да я поеме.

От капана ти свободна си

и мъката ще те превземе.

Сълзите още стичат се,

но търсиш смисъл нов.

Дали отново жертва ти ще

станеш на мъничко любов.

А часовете си минават

и дните си текат.

Няма време ти да страдаш,

в живота имаш път.

Горчив е този опит,

горчив е и боли.

Но знай, недей обгръща

живота си с бодли.

Но когато любовта си пак отиде,

оставя ни следи. В дълбоки стъпки

тя се крие, а ти ги пълниш със сълзи.

По тях отново ти да тръгнеш, желанието

напира в теб, но там, когато се обърнеш,

ти гориш, а той е лед.

Ти сама на кръстопът си, жертва си на любовта,

Но чувстваш ли дълга си?

Не се обричай ти на самота!

03.07.2005 г.