Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Nov 9, 2021, 3:52 PM  

Женска участ 

  Poetry » Phylosophy
368 4 8

Носим кръст, а в съня ни крила,
ни понасят блестят и са бели.
Казват женската участ била,
да обича без бряг, без предели.

Срещнеш обич, душата цъфти
и ръцете ти, вейки на вишни,
го прегръщат. И той сте, и ти,
спят под камък теглата предишни.

А в утробата плисва река
и светличе изгрява полека
и си майка, с умела ръка,
от човече извайваш човека.

И го пускаш достигне ли ръст
и с любов го кръщаваш и болка,
нов пирон в все по-тежкия кръст...
Ще те вдигнат крилата, но колко?

И накрая на пътя нелек
свойте белези тихо прикрила,
си помисляш, дали съм човек?
Бих била, но родена безкрила...

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??