Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
9.11.2021 г., 15:52 ч.  

Женска участ 

  Поезия » Философска
366 4 8

Носим кръст, а в съня ни крила,
ни понасят блестят и са бели.
Казват женската участ била,
да обича без бряг, без предели.

Срещнеш обич, душата цъфти
и ръцете ти, вейки на вишни,
го прегръщат. И той сте, и ти,
спят под камък теглата предишни.

А в утробата плисва река
и светличе изгрява полека
и си майка, с умела ръка,
от човече извайваш човека.

И го пускаш достигне ли ръст
и с любов го кръщаваш и болка,
нов пирон в все по-тежкия кръст...
Ще те вдигнат крилата, но колко?

И накрая на пътя нелек
свойте белези тихо прикрила,
си помисляш, дали съм човек?
Бих била, но родена безкрила...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??