Разпилей ме на зъзнещи късове
и отвей ме със мокри ресници,
влез във мен и взриви земетръсно
песента на невинните птици.
Щом и двамата с теб ще грешиме -
нека страшно е. И за последно.
Нека нашият грях е без име.
Нека всичко изчезне безследно.
А Страхът, този стар шарлатанин,
да ни моли за хляб на колене.
Да ни плаши с невидими рани
и с невидими пръсти да вземе ...