Разпилей ме на зъзнещи късове

и отвей ме със мокри ресници,

влез във мен и взриви земетръсно

песента на невинните  птици.

Щом и  двамата с теб ще грешиме -

нека страшно е. И за последно.

Нека нашият грях е без име.

Нека всичко изчезне безследно.

А Страхът, този стар шарлатанин,

да ни моли за хляб на колене.

Да ни плаши с невидими рани

и с невидими пръсти да вземе

даже сетната наша надежда.

Рой съмнения тежки да лумнат.

Ти не трепвай! С разцепена вежда

от юмруците на Фортуна

ме обичай греховно и нежно.

Дай ми само две глътки утеха.

Невъзможното е неизбежно...

Имам теб... всичко друго ми взеха.