Feb 5, 2009, 8:18 AM

Жилаво, върбово 

  Poetry » Phylosophy
559 0 12

Как искам в сънищата ти да крача,

държейки здраво твоята ръка,

по уличката малка, тъй позната,

със дъхавата цъфнала липа

и пейка - стара, вехта,

и спомен - жив като света...

Как искам и в мечтата ти да властвам,

обсебена  от твоята душа -

надвесена  върба плачеща,

да преглъща труден миг завчас,

да поглъща и отнася болка,

превърнала ги от сълзи във смях!

 

 

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??