Как искам в сънищата ти да крача,
държейки здраво твоята ръка,
по уличката малка, тъй позната,
със дъхавата цъфнала липа
и пейка - стара, вехта,
и спомен - жив като света...
Как искам и в мечтата ти да властвам,
обсебена от твоята душа -
надвесена върба плачеща,
да преглъща труден миг завчас,
да поглъща и отнася болка,
превърнала ги от сълзи във смях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse