Житейски

Dec 1, 2007, 8:12 AM

Poetry » Other

705 0 23

Не гасна вече от обида
като превита, тънка сянка.
Не ме боде коприва жалка
на празни думи от „седянка".
Не хвръквам до небето чак
от възмущение назряло.
Не се оставям вече в „мат"
от хора в криво огледало.
Пак горда съм, това не крия,
че тача честните игри,
от болка аз не ще да вия,
не ще ме тя изпепели. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Житейски

Want to read more?

Random works