Житейски

1 dic 2007, 8:12

Poesía » Otra

702 0 23

Не гасна вече от обида
като превита, тънка сянка.
Не ме боде коприва жалка
на празни думи от „седянка".
Не хвръквам до небето чак
от възмущение назряло.
Не се оставям вече в „мат"
от хора в криво огледало.
Пак горда съм, това не крия,
че тача честните игри,
от болка аз не ще да вия,
не ще ме тя изпепели. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Житейски

Искате да прочетете повече?

Propuestas