Житие-битие

Jan 17, 2010, 3:39 PM

Poetry » Other

556 0 3

Познавам я.
Едно време крадеше
стотинките
от иконите
и цветята,
оставени
по гробовете.
Не й падна гръм
на главата тогава.
Атеистка корава
се оказа.

И до днес си е жива.

А мъжа си погреба
и сина й - и той си отиде.
Беше младо момче,
но пък пиеше!
Съобщиха за случая му
по телевизията -
на един паркинг
"в безпомощно състояние".

Някой явно го бе

доста бил.
Задлъжнял бе, а и времената
се мътеха.
10-и ноември току що
откъснал бе пъпа
на новото време...

И често я виждам,
проклетата бабичка.
Наскоро бе сбрала багажа
на дъщеря си
сред стаята.
Със усърдие струпа
найлонови пликове,
чанти,
куфари.
А тя, дъщерята, със удивление гледа,

но нищо не каза.

И тръгна.

Освободи си живота,

проклетата му старуха!
Разчисти го от присъствие.
И заживя сам-самичка.
До втръсване.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Човек (Анна Станоева)

2010-01-17T17:59:32+02:00

Като разказ-казва всичко, като стих-шамари удря. Много хубаво!
rudin (Иван Христов)

2010-01-17T15:59:30+02:00

"Живот ли бе - да го опишеш,
живот ли бе - да го разровиш.
Разровиш ли го - ще мирише
и ще горчи като отрова."

Но той е такъв, какъвто го описваш и не трябва да си затваряме очите!
Поздрави!*
doreto66 (Дора Павлова)

2010-01-17T15:40:31+02:00

о! тежък, много тежък... но... истинен. благодаря, Павлине!