670301 (Павлина Гатева)
1387 361
17 янв. 2010 г., 15:39

Житие-битие 

  Поэзия » Другая
557 0 3

Познавам я.
Едно време крадеше
стотинките
от иконите
и цветята,
оставени
по гробовете.
Не й падна гръм
на главата тогава.
Атеистка корава
се оказа.

И до днес си е жива.

А мъжа си погреба
и сина й - и той си отиде.
Беше младо момче,
но пък пиеше!
Съобщиха за случая му
по телевизията -
на един паркинг
"в безпомощно състояние".

Някой явно го бе

доста бил.
Задлъжнял бе, а и времената
се мътеха.
10-и ноември току що 
откъснал бе пъпа
на новото време...

 

И често я виждам,
проклетата бабичка.
Наскоро бе сбрала багажа
на дъщеря си
сред стаята.
Със усърдие струпа
найлонови пликове,
чанти,
куфари.
А тя, дъщерята, със удивление гледа,

но нищо не каза.

И тръгна.  

 

Освободи си живота,

проклетата му старуха!
Разчисти го от присъствие.
И заживя сам-самичка.
До втръсване.

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Като разказ-казва всичко, като стих-шамари удря. Много хубаво!
  • "Живот ли бе - да го опишеш,
    живот ли бе - да го разровиш.
    Разровиш ли го - ще мирише
    и ще горчи като отрова."

    Но той е такъв, какъвто го описваш и не трябва да си затваряме очите!
    Поздрави!*
  • о! тежък, много тежък... но... истинен. благодаря, Павлине!
Предложения
: ??:??