А тялото ми храм, душата Бог е,
че тя емоциите в мене управлява.
Добро и зло през призмата пречупва,
на същността ми външен израз дава.
И щом ме мъка мен налегне,
любов несподелена, друго нещо там,
в миг хуква моята молитва в сълзи напоена,
река е тя, но става бързо океан.
Но ако радост и триумф ще изживея,
голяма обич, някакъв успех,
от радост съм готов да полудея,
и светлината от очите ми се лее. ...