А тялото ми храм, душата Бог е,

че тя емоциите в мене управлява.

Добро и зло през призмата пречупва,

на същността ми външен израз дава.

И щом ме мъка мен налегне,

любов несподелена, друго нещо там,

в миг хуква моята молитва в сълзи напоена,

река е тя, но става бързо океан.

Но ако радост и триумф ще изживея,

голяма обич, някакъв успех,

от радост съм готов да полудея,

и светлината от очите ми се лее.

И мигом сякаш в транс на листа бял

емоции изливам от душата си направо.

Редят се думи, строфи, преживени от начало

и стихове изливат се в поток пенлив изцяло.

Душата моя във добро и зло е с мене,

че Господ прати ми я да ме пази сам.

Благодаря ти Боже, че я има и живея,

и дал си ми ти в дар частичката от тебе,

и късче светлинка в сърцето ми да пее!